Есенен дъжд

Дъждът в очите ми се стича,
забързан спирам се в нощта.
Ръце протягам
с желания да прегърна
твоята самота.

Гледам я как нежно тя докосва есента
и краде лист по лист от младостта.
Премяна от жълто-оранжеви платна
ушива си с тънката мъгла.

Винаги красива
при мен тя пристига през есента.
Самотен лъч изпраща
и погалва нежно моята глава.
Ах, тази самота!
Влюбих се в теб сега
и питам се какво ли ще правя
без твоята тъга, когато
отиде си есента?

Ще ми липсват твоите сълзи -
малките капчици дъжд в моите очи
или пък тихите разговори
с вечерната звезда, която разказва
за Теб,
Мен
И
Нашата тъга