Глуха тишина


В мълчалив свят
извайват образи,
лишени от звуци,
разпиляват мисли,
удрящи се в стени мъртви.

Нервно движат пръсти,
застинали в жестове,
плахи и безмълвни,
и разказват за тях.

Изпращат си послания,
скрити за чуващи
и търсят се един друг
в безплътна тишина.

Самотата, макар окъпани
в безвучност,
шумно искат да разбият,
с един глас говорят,
обичат се -
пак скрити зад клада
от песни, лъчи и музика…