Самотно танго


Старица белокоса,
скулптура странна
на майка самотна.
Умело с пудра бръчките трайно прикрива,
тъгата в парфюм иска да удави
и мраморното лице като истинско
от плът да направи.

Тишината в мозъка й дълбае
и спомени красиви от прахта вае.
Две тела пламтящи от страстта,
от миналото нахлуват в реалността.
Под музиката на танго
за миг се допират,
в любовни трепети горят,
а после като сенки безмълвни
се крият и мрат.

Старата жена клепачи притвори,
красива кристална сълза пророни,
която стече се в сок от грозде,
ябълки гнили и бучка лед.
Старостта сладостта със сол отрови
и с прашните сенки пак заговори...