Аğlamak*
Усмихват се две канелени очи,
впили от плача на арабска песен.
Целуват се нежно смокинови листа,
стаили в себе си самотата на две тела.
Утрото идва с наивна изненада,
прозорците цветни разтваря с крила.
Стаята пази като в ковчеже
аромат на цигари, грях и борова смола.
Дъждът отмива твоите следи...
Не можеш да се върнеш, нали?
Капчиците вода докосват земята,
стенат, събрали в душата си тъга...
* (плач от турски език)