На Т.


Да можех с времето да си поиграя,
като две безгрижни деца от спомени стари.
Въртележката от дни бих спрял,
за да горим в любовта вечно млади!

Да можех с вятъра да избягам,
уморен в твоите клони да стихна.
Да можех със залеза да се скрия,
та с надежда да очакваш изгрева сутрин.

Да можех себе си да променя,
с платове от чувства нови да загърна
теб, мен и греха, в кутия от сънища цветни
и в нова илюзия да се превърна.

Да можех с водата да се понеса,
да измия от бреговете минали неща.
Да можех с падащата звезда да угасна
и желание твое да сбъдна!

Да можех...