Когато беше малък, твоите детски очи поглъщаха светлината и цветовете на боите. Губеше се сред пъстрите лъчи в търсене на нежни гласове, а после заспиваше, обвит в красиви цветни петна. Живееше в приказка. Играеше си със сенките и отблясъците на светлината. Пред теб нямаше загадки и знаеше толкова много за света. Цветовете ти разказваха за невидимото. Отключваше всяко сърце и го оцветяваше с топлите багри на пролетта. Въвличаше и мен в този сън. Смело прекрачвах реалността и в тялото ми потичаха боите на вечността. Позволяваше ми да играя с палитрата и да претворявам мънички парченца от света и мен. Улисани в игрите, аз усетих желанието ти да пораснеш. 

И ти растеше..., а цветовете ставаха все по-бледи. Изцяло ги замени с формите и предметите. Опознаваше света чрез докосване с ръчички. Опипвайки го, постави себе си в граници. Блъскането в стените замениха волността. Удряше се в предметите и хората, но не виждаше цветовете им. Наоколо летяха сенки, които носеха привкус на спомени от минали животи.

А ти растеше... Формите и цветовете изчезваха. Детските очи бяха загаснали и тайничко плачеха за красотата на боите. 

Отвори очи... По спомени сътвори онзи, твоя свят и го покани. Тичай сред блясъка на звездите и с невинност и страст разбърквай цветовете. Рисувай..., когато се измориш, аз ще те чакам, там, седнал на дъгата и с усмивка ще се насладим на живота. А после пак полети и покани други в твоя свят. 

Завърни се... към цветовете...

Николай Влахов