Прашни гари
Среднощни влакове - скитници мрачни,
самотни гари от спомени прашни.
Прокудени души хаотично бродят в мисълта -
просяци грешни, бягащи от страстта.
Как искам луната мислите ми да изпие,
безчувствено създание със светлина да извае.
Тунели мрачни и злокобни искам да обходя
и чувства святи в гробове да заровя.
Виж! Крещящи жълти стъкла
се топят в самотна красота.
Космическият лъч докосва нощта
и ражда в мен пак мисълта.
Тя изгаря ми плътта,
крадейки парченца от моята душа.
Вятър разпръсва пепелта, за да
никнат отново забравени цветя.
Среднощни влакове - скитници мрачни,
самотни гари от спомени прашни...