Ти ...
Ти...
обърни се,
от душата ти капят сълзи -
черни, жадни...
Не се страхувай...
в храма влез,
тъй гола, окичена с цветя...
И няма свян, а има вяра,
защото той така те е създал.
Тихо до олтара, с глава приведена,
греха си в жертва принеси...
Трепти ръката...
търси да запали...
свещица от чуждия пожар.
И падаш ниско,
лице опряла на земята,
отчаяна, обвита във тъга...
крещиш...
черното със сълзи ти разтваряш,
в молитва прошка ти шептиш.
А Той сълзи не иска...
а иска вяра!
Свещта гори и вечно ще те сгрява,
частица божия в сърцето ще пламти.
Восъкът плътта ти нежно ще докосва,
ще запечатва любовта в твоите очи.
А ти...
гола, обляна в красота,
цветя на всеки ще даряваш,
ще пееш с усмивка възхитена:
„Господ всички ни обича!”