Сълза
Капката се стече по мръсното стъкло
като есенна сълза, родена от мечта за грях,
или малка прозрачна призма от безкрая,
носеща тайния код на вечността...
Проправи чиста, светла диря сред прахта,
изписа невинността на плачеща душа
и като последен вик на отчаяние,
поиска да изтръгне твоята тъга...
Събра в себе си дъха на минали лета,
отми сънища, превърнати в самота,
и се сля с многото изплакани сълзи,
за да роди в теб отново любовта...