Дърво

на баба Мария

Старото дърво е пак само,
заровило корени в земята,
забило клони в небесата
като мост между скръбта и красотата.

Погледнеш го отдолу, стърчи -
кръст над нечий гроб,
изсъхнало, изпито, съсухрено.
Вятър в клоните му се дере,
носи писъци, стонове от зверове.

Погледнеш го отгоре, сияе -
огромна пчелна пита,
живот, сладост, блаженство се лее.
В слънчевата светлина, в сока от меда
всичко се топи -
ниви, пътища, реки...

Два свята в едно иска да слее,
злото с доброто да запознае,
човешката тъга да изтръгне
и слънцето душите да прегърне.

Ала не може света да промени,
мъка и страдание сред хората ще се шири,
а красотата за боговете ще отреди!
Затуй все е само,
тъжно е старото дърво.